Когато се срещнеш за първи път с паник атаката
Какво е вътре в теб? Какво ли е минало през главата ти? Как ли се чувства душата и сърцето ти? Колко разочарования и стрес си преживял? И…идва момента, когато вече не можеш! Не можеш да носиш собствените си и чужди товари! До тук си! Предаваш се и се отдаваш на паник атаките. Намираш начин да се скриеш и спреш живота си. Физически, емоционално и психически нямаш възможност вече да си в социума. Имаш нужда от почивка и да се скриеш, защото просто не можеш да дишаш нормално от себе си и всичко заобикалящо те. Страх те е за живота ти и това е…Минават ден, два седмица, дори две, докато се чудиш какво се случва с теб.
Страхът от паник атаката и чувството, че това никога няма да свърши
После идва въпроса: „Какво да правя? Какво трябва да направя?” Още повече се страхуваш, дори да споделиш с най-близките за черната бездна, която може би виждаш само ти! На кого да кажа, какво се случва с мен? С кого да се свържа, за да кажа, че може би няколко пъти на ден умирам? Аз не искам да умра! Но как да продължа? А срамът? Най – близките хора в този земен живот са членовете на семейството. Независимо в какви отношения сте, те със сигурност поне ще ви изслушат, подкрепят, помогнат! Приятелите също са важен фактор в живота ни. Ако те наистина са верни ще получиш съвет или мнения от тях за състоянието си. Най-адекватната постъпка в такъв момент е да се свържете и посетите психолог или психотерапевт. Проведете консултация веднага /когато усетите, че започнете потъването/, преди да сте се влошили на 100%. Не бързайте с лекарствата, които с такава лекота „лекуват” тялото и живота ви. Лекарствата се изписват от лекар /психиатър и това се случва, когато психологът ви препоръча среща с такъв специалист.
ПОМОЩ – към кого да се обърнем при паник атаки?
1. Самопомощ! Признаваш сам на себе си, че си на дъното! Признаваш си, че имаш проблем! Оставаш в нищото и страха си, но не за дълго! Не забравяш да дишаш! Свободно си разсъждаваш за смъртта и празния си живот. И през това време намираш смисъл, а всъщност това е смисъла на живота – „Не искам да умра! Искам да живея!”
2. Взаимопомощ! Не се страхуваш /страхуваш се, но и говориш, споделяш на семейство, приятели, специалисти в сферата на психологията – психолог, психотерапевт. Ако желаеш посещаваш лекар, но без да бързаш с лекарствата, защото те – лекарствата ще удължат, потиснат още повече проблема ти, ще заблудят мозъка ти, че правиш най-доброто за теб, а всъщност НЕ. Твоята цел е да откриеш болката на душата си, на емоционалната си празнота, за което още веднъж отбелязвам са специалисти – психолози, психотерапевти.
В МОМЕНТИ НА КРИЗА – когато настъпи паник атаката
Мокря си лицето с вода, сядам, дишам в книжна торба и без такава. Намираш се сред много хора, кризата идва или е настъпила, мисълта ти казва: „Спешно трябва да направя нещо!” Ако си с приятел /ли, извеждат те от затворено пространство и вървите заедно, без цел и без посока. Човекът до теб знае какво да направи, ако ли не ти му казваш от какво имаш нужда в момента преди да „умреш”. Страхуваш се да не припаднеш. Непознатите са заплаха, затова пък имаш познати, приятели, семейство, на които наистина можеш да разчиташ . Всъщност след като премине всичко, след ада, от който със сигурност ще излезеш един ден, ще знаеш, на кого можеш да разчиташ и на кого не, ще се прочисти малко около теб. Ето, един позитив от лошия период в живота ти. Да -труден ще бъдеш за понасяне, но тези които те обичат и държат на теб ще останат със сигурност. Страх те е от безлюдни места, може би и асансьор /да не останеш без въздух/ – да, нормално е, защото ги асоциираш със смъртта – там от където никой не се върнал и няма земен въздух. Желателно е, ако усещаш състоянието си за критично да мислиш за сигурността си и да имаш план ако….Какво ще направя? Ето още два позитива: за умение в планиране и стратегическо мислене.
ЛЕЧЕНИЕ. КОГА ЩЕ СВЪРШИ ВСИЧКО?
Това което ми се случва трае цяла вечност! Не мога повече! Колкото и трудно да е всяко действие, което извършваш, обаждаш се на психолога си или психотерапевт и си записваш час, срещаш се за разговор. Още един позитив – желание за промяна! Какво става в тялото ми? Какво и кой ми причини всичко това? Имам нужда от подкрепа! Кажете на близките си това изречение! Имам нужда да чуя, че ще се оправя, че този ад ще приключи! Имам нужда от конкретен план! Спорт, разговори със семейството, приятели, психолог или психотерапевт. Искам си лекарствата! Това е твой личен избор. Искаш да продължиш агонията си по дълго! Твоя воля! Какво и кой ми го причини? Истината ли искаш? Всичко това дойде от натрупани негативни мисли и преживявания!
Мили хора, споделяйте, не таете дълго емоциите в себе си. Създадени сме социални същества. Даден ни е език, чрез който да разговаряме, сърце, чрез което да обичаме и душа, за да усещаме. Не задържайте лошото в себе си, отхвърлете злобата, завистта и лошото от живота си. Той е твърде кратък, за да го тровим с тях. Тук сме, за да сме щастливи! И…ти си щастие!
Послеслов: Текста е написан с помощта на лични преживявания на човек преборил, преодолял, излекуван от паник атаките – Александрина Дичева – смела, млада дама и психолог Ваня Иванова.
